Помните ли как Йотова поиска оставката на началника на НСО? Той я подаде. Самата тя го съобщи по телевизията.
Седмица по-късно оставката продължава да виси във въздуха. Поискана, подадена, но не и последвана от решение за освобождаване.
На 23 октомври Йотова обяви, че вижда сериозни пропуски в работата на службата и настоява за оставката на нейния началник.
Същата вечер обясни, че ще представи мотивите си пред Румен Радев, тъй като освобождаването изисква съгласуване с Министерския съвет.
Радев обаче не подкрепи незабавното освобождаване. Пак извади познатия номер с проверките, както при дроновете. И така бламира публично заявената позиция на Йотова.
Президентът иска оставка. Началникът на НСО я подава. Премиерът натиска спирачката и започва да тупа топката.
Но истинският абсурд дойде току-що.
Йотова заяви по телевизията, че вече и тя чака проверката и още не е решила дали ще приеме оставката, която сама поиска!
Първо категорично иска оставка. После я получава. Накрая започва да се колебае, след като Радев не подкрепя освобождаването.
Възниква огромният въпрос за реалната самостоятелност на Йотова.
Да заемаш президентския пост, да поискаш публично оставка, да я получиш и след това да започнеш да се чудиш какво да правиш, когато премиерът не е съгласен, е демонстрация на институционална безпомощност.
Президентството не е деловодство на Министерския съвет. А държавният глава не може да бъде технически секретар на Радев, който чака указания какво да мисли и какво да реши.
Това е въпросът за независимостта на президентската институция. И той става особено сериозен, когато човекът, който трябва да я олицетворява, не може да защити собственото си публично заявено искане.
Поредното доказателство, че Йотова не е годна за президентския пост. В неделя на това трябва да се сложи край. Не бива да допускаме лъжите и безпомощността ѝ да обезличат президентската институция и да осигурят практически трети мандат на Радев.
Йотова е просто говорител на кухи опорки и празни заявки, която единствено знае къде е камерата и накъде да гледа. Няма тежест, няма плътност, няма собствена позиция. И най-опасното - лъже със застрашителна лекота.
Прогресивните дадоха 2,7 км от магистрала „Струма“ на познати фирми за € 108 млн. € 40 млн. на километър! Златна магистрала буквално - рекордна цена, непозната във времената на Пеевски и Борисов. Прогресивните дойдоха да борят модела. Така го борят, че днес министърът на МРРБ заяви по bTV, че предишните били виновни, и заговори за сглобки.
След като 140 000 души в София и стотици хиляди в цяла България свалиха предишната власт, дойде Радев с претенцията да разруши модела. Така го разруши, че сега захранва същите фирми, но с повече милиони евро от предишната власт.
В същото време министър Шишков обвинява някой друг за това, че „Прогресивна България“ подписва скандалния договор за € 40 млн./км. Същият Шишков е възмутен и шокиран от това, което е заварил в министерството. А кой е министърът, управлявал най-дълго това министерство през последните 6 години? Същият Шишков, който сега е шокиран от завареното! Шест месеца след началото на управлението си подписват скандален договор и се правят на шокирани от завареното. Безпределна наглост и арогантност!
Надеждите на хората бяха ПБ да предприеме правилните стъпки и да разруши корупционния модел. Единственото, което свършиха, е да увеличат корупционерската дажба. И ако някой си мисли, че това ще бъде оставено просто така, дълбоко се е сбъркал.
Лъжата е оръжие в ръцете на популистите. Опасно и коварно.
Америка вече показа колко разрушително може да бъде пренебрежението към фактите, когато се превърне в политическа практика. Само през първия президентски мандат на Доналд Тръмп медиите преброиха 30 573 неверни или подвеждащи твърдения. Средно по около 21 на ден.
Затова случилото се по време на вчерашния президентски дебат между Йотова и Гюров не бива да бъде подминавано като поредния предизборен сблъсък.
Според направена от медии проверка на фактите в изказванията на Йотова са установени 18 неверни твърдения и още 9 непълни, преувеличени или подвеждащи. Фактчекът може да установи неистината, но не и дали тя е произнесена съзнателно.
Затова начинът, по който Йотова използваше лъжата по време на вчерашния президентски дебат, не може да бъде игнориран. Това е ключовият въпрос пред избирателите: дали да гласуват за човек, който няма проблем да ги лъже толкова брутално?
Тези манипулативни и лъжливи твърдения бяха употребени напълно съзнателно. Така и цялата кампания на Йотова беше заредена с откровени лъжи и фалшиви заплахи, срещу които тя се представя, че се бори.
Войници щели да изпратят.
Война щяла да започне.
Страх след страх. Внушение след внушение. Лъжа след лъжа.
Популизмът работи точно така. Първо се рисува страшна картина. После тя се повтаря, докато започне да измества действителността. Накрая вече не е толкова важно дали твърденията са верни. Важното е хората да бъдат уплашени, разгневени и разделени.
А президентът има огромна власт именно чрез думите си. Той може да успокоява или да всява страх, да обединява или да разделя, да защитава истината или да подменя действителността.
Президентът няма право на собствена реалност. Затова честността и почтеността не са украса към президентската длъжност. Те са част от самата длъжност.
И когато фактите системно отстъпват място на страх, преувеличения и неверни твърдения, това унищожава доверието в институциите.
В неделя изборът не е между войната и мира, както се внушава.
Големият въпрос е за бъдещето и за миналото. За бъдеще, в което свободните граждани вземат решенията си свободно и информирано, и за минало, в което хората се третират като послушна маса, която трябва да бъде плашена, разделяна и управлявана чрез страх.
Гражданите имат право на истината.
Въпросът, който всеки избирател трябва да си зададе в неделя, е: дава ли доверието си на кандидат като Йотова, която е въоръжена с лъжата и с нищо друго?
Защо не бе спасен контейнеровозът с 421 контейнера на борда?
Над Черно море тече мисия за Enhanced Air Policing на НАТО, благодарение на активността на румънците.
От 7 дни патрулира специализиран френски самолет за ранно засичане и с възможност за радиоелектронна борба Atlantique 2. Около 60 мин. преди 3 руски дрона Murena-300S (според Reuters) да ударят кораба французите предупреждават българските власти за посоката им на движение.
Възникват 5 ключови въпроса:
1. Самолетът можел ли е да опита да заглуши и отклони дроновете, ако българските власти бяха поискали? Всичко се развива в нашата зона на отговорност. Отговор от България няма.
2. Испански F-18M Hornet (базиран в Румъния) е бил в готовност да унищожи дроновете. Имало ли е такава молба от България и ако "не" - защо?
3. По-важното - питали ли са ни французите дали да ги унищожат, а българските власти да са замълчали?
4. Радев казва, че не знае какви са дроновете, тогава от какво са се притеснявали да ги унищожат и спасят кораба, 421 контейнера и българското Черноморие от тежко замърсяване?
5. Кой е решил, че въоръжените самолети могат да защитят търговски кораб на 11 морски мили от брега, но не и на 17 морски мили, когато е под непосредствена атака? На кое конкретно правно основание?
България пропуска всички възможности дроновете да бъдат унищожени, след като са засечени 60 мин. преди да се взривят.
Аргументът на управляващите, че нямат право на това извън териториални води е нелеп. Дроновете не плават под ничий флаг. Те са без каквато и да е идентификация, съответно представлявайки опасност за корабоплаването има възможност да бъдат неутрализирани.
Радев дължи обяснение на какво конкретно международноправно основание твърди, че България не е могла да пресече непосредствена атака срещу цивилен кораб извън териториалните води.
Нищо от това не е направено. От Демократична България ще искаме изслушване на премиера, министъра на отбраната, началника на отбраната и началника на Военно разузнаване.
С какво се занимават местните шефове на ДАНС и МВР броени дни преди изборите? Има твърдения, че обикалят кметове, за да ги „респектират“. Въпросът е изключително сериозен: кой е изпратил службите, с какви инструкции и с каква цел?
Държавните институции не са предизборни щабове. Служебната карта не е инструмент за политически натиск. Както и сайтът на Министерския съвет не е предизборна страница на Йотова, но призивът за гласуване за нея все още стои там.
Изглежда, че цялата държава е впрегната в усилията да не бъде изпуснато президентството. Тези, които обещаваха нов подход, днес действат с до болка познатите прийоми: насъскване, сплашване и разделение.
Има граница, която никоя власт не бива да прекрачва: границата между държавата, която гарантира свободния избор, и държавата, която се опитва да го контролира.
Обещаваха борба с олигархията. Дойдоха с „Ние знаем, можем, готови сме…“. А докъде стигнаха? До разправии със сатирични страници.
„Не е време за аматьори на върха на държавата“, както беше казал един премиер.
Затова в неделя излезте и гласувайте свободно. Именно защото не е време за аматьори. Не е време и един човек да бъде едновременно премиер и президент, а за изпълняващ функциите на президент да си е назначил технически секретар.
Току-що потъна контейнеровозът, потопен от Русия край българския бряг - 421 контейнера с опасни товари потънаха на няколко километра от Калиакра. Започва да писва вече! Излизат „държавници“, военни и обясняват: „Не знаем кой ни атакува, ама е от изток“.
Пореден дрон паднал в България, граждани публикуват снимки. Дронът е руски „Герань-2“ - ще им извади очите. Питат началника на отбраната, той: „Ми не знам, не мога да кажа какъв е дронът“.
Никога България не е била по-снишена, никога не е била по-наведена и унизена, никога държавните ни „мъже“ не са били толкова неадекватни и никога не е била демонстрирана подобна невменяемост на държавно ниво. И то в момент, в който страната се управлява основно от военни и с натовски генерал начело.
Радев, в страха и комплексите си от Кремъл, взриви Румъния и предизвика дипломатически скандал. Там нямат съмнения, че Русия стои зад атаките. Според логиката на Радев обаче съседката ни е раздразнила с тези твърдения Кремъл и затова продължават да я атакуват. Вижте абсурда на поведението му - значи той също знае, че атаките са от Русия, но след като румънците казват това на глас и не са достатъчно снишени, Русия пак ги удря.
Трябва да е ясно - не просто България не е защитена, а начело стоят фенове на режима на Путин, които зверски се страхуват да посочат кой атакува българския бряг.
На това трябва да се сложи край - отбраната на страната трябва да бъде гарантирана. Крайно време е някои да спрат да живеят в 80-те години, да говорят за връщане на казармата и да плашат с изпращане на български войници в Украйна. Войната вече е технологична и не е за аналогови пенсионирани генерали, които не знаят откъде се пуска компютърът. Войната е с дронове, с роботи, не с любимия калашник, нито с МиГ-29 с авионика от 80-те години.
И вместо да се снишаваме на срещите на НАТО и ЕС, вместо някои да се крият по ъглите, да излизат от „Коалицията на желаещите“ - трябва България да бъде върната на масата, където се вземат решенията, за да е гарантирана сигурността на страната.
В противен случай е време да си ходят!
Понеже Радев много обича да рецитира опорките на Иво Христов за „сглобки“, нека видим кой с кого има взаимодействие и напълно синхронизирани послания и действия след първи тур.
Само преди дни Костадин Костадинов поиска оставката на Илияна Йотова и настоя тя да се оттегли от президентската надпревара.
Днес вече виждаме как Костадинов на практика застава зад Йотова за балотажа, заявявайки, че нито един избирател на „Възраждане“ няма да гласува за Гюров.
Следват лъжливи твърдения за резултата на Гюров, типичните му словесни еквилибристики и дълги обяснения защо част от избирателите на „Възраждане“ ще гласуват за Йотова.
И понеже явно аргументи не му достигат, в конструкцията беше вкаран дори Хитлер.
И тук Йотова и БСП дължат ясен отговор:
Партията на европейските социалисти официално подкрепи Йотова, а лидерите на ПЕС и групата на социалистите и демократите в Европейския парламент ѝ пожелаха успех.
Костадинов пък получи предизборна подкрепа от депутати на „Алтернатива за Германия“ и лично благодари: „Ще променяме Европа заедно“. „Възраждане“ и AfD са в една група в Европейския парламент - „Европа на суверенните нации“.
Точно срещу тази група европейските социалисти и другите проевропейски сили поддържат т.нар. санитарен кордон. През 2024 г. кандидатите ѝ бяха блокирани за ръководни постове в Европейския парламент именно като част от тази политика.
Затова въпросът към Йотова, а и към Крум Зарков е прост:
Как кандидат, израснал политически в европейското социалистическо семейство, се отнася към подкрепа, идваща буквално от филиала на AfD в България - партия и европейска група, спрямо които собственото ѝ политическо семейство поддържа санитарен кордон?
Отговор: Има сглобка. Дали хайвереният социалист и пропагандират на властта Иво Христов ще я види, за да подготви следващата реч на Радев за “мира и войната”, за “истерията на троловете” и “сглобките”.
Радев използва официалния сайт на Министерския съвет, за да призове да се гласува за Йотова, а после пресслужбата му обяснява, че това било "информиране на обществото".
Подобна наглост трудно може да мине за сериозна позиция на правителство – звучи като чиста сатира!
Най-голямата подигравка е, че през 2016 г. инициативният комитет на самите Радев и Йотова сезира ЦИК за агитация на официален общински сайт и комисията приема, че има нарушение.
Тогава е нарушение, днес е "журналистически стандарт", а който възразява, бива обвинен в цензура!
След като „Копейкин“, „Пуйло“ и BG Elves бяха свалени от Facebook, май ще се наложи Демерджиев да поиска свалянето и на страницата на Министерския съвет – по-сатирично съдържание в България вече няма!
Единствената разлика е, че тази сатира се пише от държавни служители, на които ние плащаме, за да обслужва предизборния щаб на Йотова.
Това е явно “медиен пакет”, осигурен за кампанията на Йотова.
Какво да правим - това е прогресивният “стандарт”.
Има обаче лек - в неделя гласувайте срещу арогантността и самозабравянето.
Току-що видимо изнервеният Радев показа, че има един очевиден проблем: след като подкрепата за партията му е спаднала с 900 000 гласа, от него се очаква да обясни защо трябва да се гласува за Йотова.
А той всъщност няма какво да каже. Нула.
Вместо аргументи за нейните качества той рецитира враждебните опорки на пропагандиста на правителството - Иво Христов, че изборът в неделя ще е „между мира и войната“, „между демокрацията и корупционния модел на сглобката“, „между спокойната истина и истерията на троловете“.
Радев не може да даде нито един пример за това:
Кога Йотова показа независимост? След като беше бламирана за оставката на началника на НСО?
Кое нейно решение демонстрира лидерство? След като се отказа от собствената си позиция пред ООН и после се отричаше от нея панически среднощни статуси?
Каква собствена визия предлага? След като цялата ѝ кампания цикли около фалшиви битки с несъществуващи проблеми?
Затова Радев е принуден да бълнува за „тролове“, „сглобки“, „война“ и „истерия“. Позитивно послание няма, защото Йотова не предлага нищо отвъд соцносталгията и застоялото минало.
Радев продължава основната линия от кампанията на Йотова: вместо разговор за правомощията и работата на президента - поредица от лъжи, измислени битки и всяване на страх.
Кирилицата била заплашена: Йотова твърдеше, че нейни опоненти казват, че кирилицата ни „отдалечава от цивилизования свят“. Никой не може да открие публични данни някой да е заявявал подобно нещо.
После дойде насаждането на страх: „Имам син и внук... и докато мога, войници в Украйна няма да отидат“, заяви Йотова. Само че Народното събрание още през февруари 2025 г. официално беше декларирало неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна.
Кирилицата. Българските войници. Чуждите знамена.
Все нова заплаха, нов враг и нов страх.
Президентските избори би трябвало да отговорят на въпросите: Какво предлага кандидатът? Какво е направил? Как ще упражнява властта си? И къде е доказал, че може да бъде независим?
Това сигурно е възможно, но не и с участието на проксито на Радев, което всъщност се бори за неговия трети президентски мандат, след като показа, че е негова сянка и превърна президентството във филиал на министър-председателя.
С една дума: колкото повече Радев халюцинира за „сглобки“ и „тролове“, вместо да говори за качествата на Йотова, толкова по-натрапчиво затвърждава мнението, че Йотова не става за президент.
Докато гласува, Радев ни уведоми, че още щял да мисли за оставката на началника на НСО. Първо искал да види резултатите от разследването. През последните дни всяко отсъствие на решение се крие зад “чакам проверките”.
Йотова поиска оставката. Тонев я подаде. Радев отново тупа топката.
Законът изисква съгласуване, о това не освобождава Йотова от отговорност. Тя трябва ясно да каже: настоява ли Тонев да бъде освободен, защо и какво очаква от Радев. Изтъкнала ли е мотивите си, както каза, че ще направи и защо не е успяла да го убеди.
Картината става все по-неприятна: Радев е премиер, но продължава да изглежда като фактически президент, а Йотова - като продължение на неговата власт на „Дондуков“ 2.
България няма нужда от президент в сянката на Радев. Страната заслужава държавен глава, който отговаря пред Конституцията и гражданите, а не пред бившия си политически партньор.
И стига с тези номерата от селски вечеринка - единият обявява оставката пред камерите, другият държи развръзката на трупчета. Това не е институционалност. Това е бягство от отговорност и силно подценяване на хората.
В момента президентството изглежда като филиал на министър-председателя.
Радев нарече случилото се пред централата им „провокация“. Кой провокира, как и с какви мотиви? Думата „провокация“ не е универсално оправдание за всичко неудобно на властта.
А за едновременно свалените Пуйло, BG Elves и Копейкин неговото отричане, че властта няма отношение - също не стига. Трябват отговори: Кой поиска свалянето им? На какво основание?
Свободата да критикуваш и осмиваш властта е тест дали има демокрация.
Говоренето за възможни нови убийства в изборния ден е недопустимо. Ако Радев разполага с конкретна информация за заплахи - да каже какви мерки предприема държавата. Ако няма - заплахата за човешкия живот не може да бъде декор в разказа колко твърда е властта.
Нужни са институции, които действат. Решения, които се отстояват. И хора, които носят лична отговорност.
Виждаме обаче основно шикалкавене и снишаване. Това са двете основни управленски тактики.
Затова излезте и гласувайте - не за президент-сянка, а за независим и отговорен човек, със самочувствие - който може да взема и да отстоява свободно решенията си.
Току-що пак свалиха трите опозиционно настроени страници, които за няколко часа общо набраха нови 100 000 последователи. БГ елфите, Копейкин и Хуйло отново са изтрити. Фейсбук няма подобна практика. Това със сигурност е намеса на държавни органи. И тяхно е изискването това да се направи.
Очевидно някой много прогресивно се е притеснил и изплашил да не се издънят нещата с изборите и действа фатмашки.
Това има само едно решение - излезте и гласувайте масово! И свободно!
България не е казарма, а демократична страна. Който не търпи критика, не е за властта. Гражданите не козируват на никого. Те избират и изискват. Дори този елементарен урок управляващите отказват да научат.
Днес е добър ден да им се предаде такъв урок. Затова гласувайте!
Току-що едновременно са свалени три сатирични страници - "Копейкин", "Пуйло" и "BG Elves". Имаме сериозни основания да подозираме намеса на МВР или ДАНС. Практиката ДАНС или ГДБОП да се използват за сваляне на сайтове и фейсбук страници е стара и вече сме доказвали намесата им. Наказани досега няма.
В случая държавата използва дадените ѝ от Facebook права и директно цензурира съдържанието, което не ѝ харесва. В "Прогресивна България" тотално са се самозабравили и вместо да се концентрират върху борбата с корупцията и престъпността, се занимават с няколко сатирични страници. А може би ги притеснява точно това - че "Българските елфи", "Копейкин" и "Пуйло" имат десетки милиони гледания всеки месец и осмиват неадекватното поведение на тези, които ни управляват.
Ще успокоя аналоговите типове, които стоят зад тези решения в ДАНС и МВР - така няма да спрете свободните граждани да създават сатирични страници, които осмиват нелепото ви управление. Те ще стават повече. Те са осмивали и други управления и няма да спрат само защото сегашните управляващи не търпят критика.
А ние вече се свързахме с представители на Facebook на възможно най-високо ниво, за да проверим дали някой в държавата е злоупотребил с дадената й от социалната мрежа власт. Скоро ще направим всичко обществено достояние.
Йотова каза, че ще поиска оставката на началника на НСО. Тонев отговори, че е готов да я подаде. Но към момента публично потвърдена подадена оставка няма.
Йотова ще поиска. Тончев е готов. А кой ще вземе решението?
Тонев остана на поста и при предишни искания за освобождаването му, а през 2025 г. беше преназначен от Радев като президент за нов мандат.
Днес Радев е министър-председател, а освобождаването на началника на НСО изисква съгласуване с неговото правителство. Затова въпросът е съвсем конкретен: ще има ли действие реално или Радев стопира оставката и бламира Йотова.
Междувременно Прогресивна България обяви искането за оставката на Доцова за „реабилитация на сглобката“.
Етикетът „сглобка“ не може да скрие арогантността и самозабравянето на управляващите.
Доцова все още има достоен изход – да подаде оставката си. Без да се крие зад партийни декларации, без да се прикрива зад халюцинации за „сглобки“ и без да чака мнозинството да я пази от последствията.
Тази сутрин поискахме от Демократична България две оставки – на Доцова и на Тонев.
Часове по-късно има само много думи и никакво поемане на отговорност. Много трудно се оказва за върха на Прогресивна България да прояви достойнство.
Липсата на достойнство у ПБ не може да се скрие от бездарния пиар на пропагандиста им Иво Христов и халюцинациите за "сглобки". Става дума за самозабравянето и арогантността.
НСО, така не се прави! Не може да повалиш човек на земята и след това просто да го подминеш, сякаш нищо не се е случило. Не може да посягаш на жена!
Имам огромни разминавания със Соня Колтуклиева и начина, по който прави журналистика, но нищо не оправдава подобно отношение и употреба на сила.
Реакцията на НСО е под всякаква критика. Службата е към президента и Илияна Йотова трябва незабавно да изиска обяснения и да потърси отговорност.
Функцията на НСО е да пази държавата ни от враждебни атаки, а не да пази управляващите от въпроси!
На 14 октомври Радев настоя ДАНС да не разкрива подробности пред парламента и увери, че разследването на палежа на антените на Starlink е под контрол: „Още малко търпение, ще имате резултат.“
Пет дни по-късно прокуратурата иска европейска заповед за арест, а двамата обвиняеми са напуснали България и местонахождението им е неизвестно.
Това ли е контролът, с който успокояваше парламента Радев? На каква информация основаваше увереността му?
Дължат се отговори: Кога обвиняемите са напуснали страната и кога службите са разбрали? Какво е знаел Радев, когато обещаваше скорошен успех?
Той настояваше депутатите да не получат подробности по време на изслушването. Сега лично дължи отговор пред обществото какво е постигнато, какво е пропуснато и кой носи отговорност.
Обществото има право да знае как обещаният успех се съчетава с обвиняеми в неизвестност.
Да припомняме ли, че три дни МВР и службите се спотайваха и криха за инцидента, а информацията беше изнесена от Демократична България.
Току-що антени на Starlink бяха запалени и в Литва. Очаквана ескалация на Путин. Кое е важното, обаче? - Реакцията. След умишлените пожари в комуникационни обекти, осигуряващи интернет свързаност на сателитите на SpaceX в Полша, Литва и България имаме следната реакция:
- Полското правителство обявява веднага пред народа си и започва спешно разследване: "Нямаме никакво съмнение, че руските разузнавателни служби стоят зад този акт на саботаж.";
- Премиерът на Литва веднага обявява пред обществото: "Това е ясна част от руската хибридна война";
- Премиерът Радев 48 часа крие за пожара. Ние от ДБ го оповестяваме, а над 30 часа по-късно МВР и ДАНС дори не коментират. Обществото е в неведение, а от парламентарната трибуна премиерът забранява на ДАНС да коментира палежа в обекта на Starlink. Нито дума за източника на атаката.
Как с такова правителство България ще запази мястото си в Европа? Как можем да разчитаме на съюзниците си, след като с всеки изминал ден се доближаваме все повече до кремълските позиции, а президентът Йотова копира позициите на Лавров?
България заслужава външна политика с гръбнак. И власт, която различава мира от капитулацията пред агресора. Вместо това управляващите продължават да ни продават отстъплението като миролюбие:
Антон Кутев първо обясняваше отсъствието ни от Коалицията на желаещите с православието, славянството и кирилицата. Днес "надгражда": представя Русия като "освободител" за руснаците в Донбас чрез аналогия с българското Освобождение. Само че преобладаващо православните Гърция и Румъния участват в коалицията, а нашата свобода не може да е индулгенция за отнемането на украинската.
Към тази историческа подмяна Стоян Тричков - друг прогресивен ум, добавил в някакво студио поучения към опозицията за "лозунгарството" и критикувал пламенно помощта за Украйна. Но как нападнатата държава ще договори приемлив мир без средства за отбрана? Кой ще гарантира споразумението и какво следва, ако Русия го наруши? Тричков, следвайки примера на своя премиер - вярва, че повтарянето на "дипломация" и "мир" замества отговорите.
Къде ги стяга чепикът прогресистите: Европейската позиция съчетава дипломацията със сигурността: спиране на огъня и преговори с Украйна на масата, зачитане на суверенитета и надеждни гаранции, без узаконяване на завоеванията.
Да представяш това като нежелание за мир е политическа невменяемост.
И за да няма удобни недоразумения, вчера Европейският съвет заяви, че осъжда руските атаки срещу украинската земеделска инфраструктура, зърнохранилищата, съоръженията за износ, корабите в Черно море и дунавските пристанища и атаките в изключителните икономически зони на България и Румъния, като тежки нарушения на международното и морското право.
Радев обаче приветства безумната дизелова сделка Тръмп - Путин, докато ЕС настоява за ограничаване на руските енергийни приходи. И едновременно очаква европейска солидарност в Черно море.
Същата подмяна виждаме и при коалициите: Радев отказва участие в реалната Коалиция на желаещите, а Йотова предлага "Коалиция за мир" без посочени участници и механизъм. Заменяме мястото си сред партньорите с кух предизборен лозунг - и после се надяваме на влияние и солидарност.
Управляващите трябва да проявят държавническа вменяемост. Дължат много повече от това да "доложат" в ЕС какво се случва - а именно сътрудничество, взаимодействие, конкретни решения и поемане на нашия дял от общата отговорност. Така се пазят българският интерес и достойнството ни сред съюзниците.
Защото, когато демонстративно се отказват от мястото си на масата, приемат да се окажем в менюто.
Радев приветства сделката на Тръмп с Путин, а от Европа очаква солидарност и защита в Черно море. На срещата на европейските лидери в Брюксел Радев е изразил подкрепа за сделката за руския дизел. В същото време масово европейските лидери я определят като „подарък за Путин“, шведският премиер Улф Кристершон предупреждава, че тя увеличава възможностите на Русия да финансира войната, а италианският премиер Джорджа Мелони я нарича опасен ход, който легитимира Москва и отслабва санкциите.
Икономическата логика също е съмнителна. Първоначалните 300 000 тона дизел се равняват на приблизително два часа световно потребление. Русия има сериозни затруднения с рафинерийния си капацитет. Няма гаранция за трайно поевтиняване на горивата, но има реално санкционно облекчение и възможност за допълнителни приходи за Кремъл.
И тук идва голямото противоречие. Докато търговски кораби са атакувани от Русия с дронове в българската изключителна икономическа зона, Радев търси помощ от НАТО и ЕС за кризата в Черно море, но едновременно приветства сделка, която водещи европейски представители смятат за отстъпка пред Русия.
Не може да искаш европейска солидарност срещу руската военна заплаха, а едновременно да подкрепяш икономически облекчения за държавата, която я създава.
Затова от Демократична България предлагаме конкретни действия, а не декларации - изграждане на черноморски щит в рамките на НАТО, чрез съвместни действия на България, Румъния и Турция, засилено радиолокационно наблюдение, допълнителни съюзнически сили по крайбрежието, изтребителна авиация и хеликоптери за борба с дронове.
Предлагаме и създаване на междуведомствено звено към Съвета по сигурността, което да оценява и управлява икономическите рискове от кризата, включително за доставките на горива, зърно и други стратегически стоки.
А за високите цени на горивата вече предложихме компенсация от 20 евроцента на литър, финансирана чрез свръхпечалбите на „Лукойл“ и допълнителните приходи от ДДС.
България има нужда от защита на корабоплаването, сигурност за икономиката и последователна съюзническа политика.
И Радев дължи отговор на един прост въпрос: Как България ще разчита на съюзниците си за защита срещу руската агресия, ако самият той приветства отслабването на икономическия натиск върху Кремъл?